Това е добре за София. И за България.
Е, в това отношение, несъмнено, София още е надалеч от сходни на нея с мащабите си туристически дестинации като Виена, Лисабон или Милано. Да не приказваме за Рим, Париж или Барселона... И въпреки всичко, изключително на фона на непрекъснато заливащите ни неприятни вести, едно от най-впечатляващите позитивни събития на отминалата 2017-а година, най-малко за мен, бе непрекъснатият поток от чужденци, заливащ нашата столица.
Понеже работя в центъра на града и нормално вървя до такава степен пешком, всеки ден ги виждах с очите си и чувах с ушите си: дребни и огромни групи хора от всички възрасти, които кръстосваха и огласяха софийските улици на всевъзможни езици. На моменти имах възприятието, че чужденците към мен са надали не повече от българите. Казано на езика на специалистите, българската столица се трансформира в търсена дестинация за къси градски почивки (т.н. city breaks).
Причината
Градът не е претърпял някакви революционни промени в последните години, които да изясняват този неочакван интерес. Какво тогава води тези хора насам? Може би ненапълно екзотичната атмосфера, хубостите и историческите му монументи (както и да ги оценяваме спрямо други европейски градове). Вероятно в някаква степен - по-високата сигурност и спокойствието спрямо някои, сполетяни от ужаса на тероризма, градове в близост. Със сигурност – участието и свободата на придвижване в Европейски Съюз, съчетани с най-ниските в съюза цени - на хотелите, заведенията за хранене, такситата, храните, алкохола.
Главната причина обаче явно е друга – ударното нахлуване на нискотарифните самолетни компании, които в последно време усилиха неведнъж полетите си до и от София. Първата поддържа към този момент 32 дестинации, а от април възнамерява да открие още 4. До края на октомври броят на превозените от нея пасажери бе повишен с 43%. От последното тримесечие на 2016-а на цялостни обороти стартира работа и втората нискотарифна компания – в този момент с над 20 линии и с планувани през пролетта още 10.
През цялата 2016-а през софийското летище минаха малко под 5 милиона пасажери. През предходната година 5-те милиона бяха достигнати още в средата на октомври. В края на същия месец регистрираният растеж бе 36 на 100. В края на ноември потокът от пасажери към този момент бе трансферирал и 6-те милиона. Така през 2017-а по растеж на пасажерите софийското летище стана номер 1 в Европа.
Можеше и да са повече
Терминал 2 на летище София - вход към града
Заради новите линии и председателството на ЕС вероятно след година ще отчетем сходен растеж. Но и до момента, и в бъдеще той би могъл да бъде още по-висок, в случай че не бяха някои „ дреболии “. Ако архитектурните ни монументи бяха съхранявани и поддържани по-добре, в случай че услугите и обслужването бяха на по-високо равнище, ако отношението към гостите бе по-добро и не криеше неприятни изненади. Ако градът беше по-чист, по-подреден и с по-добра инфраструктура – в случай че, да вземем за пример, имахме прилични тротоари и още един порядъчен терминал на летището (освен Т 2). Специално последното може би щеше към този момент да е реалност, в случай че не бяха съпротивата и непрекъснатото отсрочване на предаването на софийското летище в ръцете на огромен, умел, частен вложител.
Тази опозиция, в действителност, е част от по-общата тематика за страховете от тъй наречените глобализация, която през 2017-а имаше и други български пикове. Спомнете си, да вземем за пример, нестихващата борба с задграничните търговски вериги, опитите да се „ закове “ със закон делът на българските артикули в тях, неспирното недоволство на българското произвеждане, оплакванията от „ ниското “ качество на продаваните тук европейски храни, рева към СЕТА – комерсиалното съглашение сред Европейски Съюз и Канада. От друга страна, точно напорът от чужденци в София също е директно обвързван с тази тематика и носи със себе си доста поучения за изгодите и „ вредите “ от отворената стопанска система, отворените пазари и отвореното общество.
Поуките
Самото битие и разрастването на нискотарифните самолетни компании е плод на глобализацията и образец за това, че тя прави нещата по-евтини и по-достъпни – в това число самолетните билети (за тези, които не знаят – следва тези компании да полетят и през океана).
Българската столица може да се гордее с архитектурното си и културно-историческо завещание
Това, че с помощта на конкуренцията в този бизнес от ден на ден чужденци посещават София, е добра вест, надалеч освен тъй като гъделичка националното самочувствие, че твоят град замязва на другите европейски столици. А и поради големия си мултиплициращ стопански резултат. Попитайте, да вземем за пример, някой таксиметров шофьор какво се е трансформирало – ще чуете, че за всеки от идващите и на двата терминала доста повече (при това пълни) самолети към този момент не стигат по 15-20 коли както по-рано, а в пъти повече. Хотелиерският бизнес публично регистрира растеж от 15% при нощувките и 20% в приходите. Като действителните цифри евентуално са още по-високи, тъй като статистиката надали лови многочислените хостели и други дребни места за настаняване, притокът от хора към които се вижда с просто око. Броят на отдаваните обекти и на покупко-продажбите на платформата Аirbnb в София пък растe с 80% годишно. Постепенно цените на нощувките в София порастват. През 2017-та броят на новостроящите се или реконструирани хотели е повишен 13 пъти – задават се сред 2000 и 3000 нови или изцяло ремонтирани стаи (170 хиляди квадратни метра).
Нямам точни данни, само че евентуално сходен е резултатът за заведенията за хранене, други типове услуги, превоза, търговията (и съответните производители).
Ясен Бояджиев
Разбира се, по-голямата конкуренция на отворените пазари за някои носи и известни „ неволи “. В дълготраен проект обаче цялостният резултат от нея е мощно позитивен. Включително тъй като те принуждава да работиш по-добре. Пример за което са българските храни. За някои може да е прозвучало изненадващо, само че наскоро оповестени данни демонстрираха, че над 90% от потреблението на млечни артикули в страната се задоволява от българското произвеждане. При яйцата делът е 93%, при телешкото месо - 63 на 100. За предходната година има 28-процентов растеж при производството на плодове и зеленчуци. Още от 2009-та земеделието и хранителната индустрия имат позитивно външнотърговско салдо, което непрекъснато нараства. През 2016-а износът на храни и аграрни артикули надвишава вноса с 1,2 млрд.евро. 75% от този експорт е за страните от Европейски Съюз - най-скъпият и придирчив пазар. Което значи, че и качеството на българските храни се покачва.
Все повече хора пътуват
И най-после – несъмнено, огромна част от пълнещите самолетите на нискотарифните компании са българи. За някои това е злополука – „ Нацията изтича! “. Всъщност, разкрилата се опция за доста повече хора да пътуват също е доста добра вест. Заради улеснените бизнес контакти, образованието и културния продан. И просто поради непосредствения досег и сравнението със средата и качеството на живот по света. Положителният резултат от всичко това е несметен. Включително тъй като тези хора към този момент доста по-трудно могат да бъдат лъгани и манипулирани.
Виж всички публикации от Ясен Бояджиев-->
Понеже работя в центъра на града и нормално вървя до такава степен пешком, всеки ден ги виждах с очите си и чувах с ушите си: дребни и огромни групи хора от всички възрасти, които кръстосваха и огласяха софийските улици на всевъзможни езици. На моменти имах възприятието, че чужденците към мен са надали не повече от българите. Казано на езика на специалистите, българската столица се трансформира в търсена дестинация за къси градски почивки (т.н. city breaks).
Причината
Градът не е претърпял някакви революционни промени в последните години, които да изясняват този неочакван интерес. Какво тогава води тези хора насам? Може би ненапълно екзотичната атмосфера, хубостите и историческите му монументи (както и да ги оценяваме спрямо други европейски градове). Вероятно в някаква степен - по-високата сигурност и спокойствието спрямо някои, сполетяни от ужаса на тероризма, градове в близост. Със сигурност – участието и свободата на придвижване в Европейски Съюз, съчетани с най-ниските в съюза цени - на хотелите, заведенията за хранене, такситата, храните, алкохола.
Главната причина обаче явно е друга – ударното нахлуване на нискотарифните самолетни компании, които в последно време усилиха неведнъж полетите си до и от София. Първата поддържа към този момент 32 дестинации, а от април възнамерява да открие още 4. До края на октомври броят на превозените от нея пасажери бе повишен с 43%. От последното тримесечие на 2016-а на цялостни обороти стартира работа и втората нискотарифна компания – в този момент с над 20 линии и с планувани през пролетта още 10.
През цялата 2016-а през софийското летище минаха малко под 5 милиона пасажери. През предходната година 5-те милиона бяха достигнати още в средата на октомври. В края на същия месец регистрираният растеж бе 36 на 100. В края на ноември потокът от пасажери към този момент бе трансферирал и 6-те милиона. Така през 2017-а по растеж на пасажерите софийското летище стана номер 1 в Европа.
Можеше и да са повече
Терминал 2 на летище София - вход към града
Заради новите линии и председателството на ЕС вероятно след година ще отчетем сходен растеж. Но и до момента, и в бъдеще той би могъл да бъде още по-висок, в случай че не бяха някои „ дреболии “. Ако архитектурните ни монументи бяха съхранявани и поддържани по-добре, в случай че услугите и обслужването бяха на по-високо равнище, ако отношението към гостите бе по-добро и не криеше неприятни изненади. Ако градът беше по-чист, по-подреден и с по-добра инфраструктура – в случай че, да вземем за пример, имахме прилични тротоари и още един порядъчен терминал на летището (освен Т 2). Специално последното може би щеше към този момент да е реалност, в случай че не бяха съпротивата и непрекъснатото отсрочване на предаването на софийското летище в ръцете на огромен, умел, частен вложител.
Тази опозиция, в действителност, е част от по-общата тематика за страховете от тъй наречените глобализация, която през 2017-а имаше и други български пикове. Спомнете си, да вземем за пример, нестихващата борба с задграничните търговски вериги, опитите да се „ закове “ със закон делът на българските артикули в тях, неспирното недоволство на българското произвеждане, оплакванията от „ ниското “ качество на продаваните тук европейски храни, рева към СЕТА – комерсиалното съглашение сред Европейски Съюз и Канада. От друга страна, точно напорът от чужденци в София също е директно обвързван с тази тематика и носи със себе си доста поучения за изгодите и „ вредите “ от отворената стопанска система, отворените пазари и отвореното общество.
Поуките
Самото битие и разрастването на нискотарифните самолетни компании е плод на глобализацията и образец за това, че тя прави нещата по-евтини и по-достъпни – в това число самолетните билети (за тези, които не знаят – следва тези компании да полетят и през океана).
Българската столица може да се гордее с архитектурното си и културно-историческо завещание
Това, че с помощта на конкуренцията в този бизнес от ден на ден чужденци посещават София, е добра вест, надалеч освен тъй като гъделичка националното самочувствие, че твоят град замязва на другите европейски столици. А и поради големия си мултиплициращ стопански резултат. Попитайте, да вземем за пример, някой таксиметров шофьор какво се е трансформирало – ще чуете, че за всеки от идващите и на двата терминала доста повече (при това пълни) самолети към този момент не стигат по 15-20 коли както по-рано, а в пъти повече. Хотелиерският бизнес публично регистрира растеж от 15% при нощувките и 20% в приходите. Като действителните цифри евентуално са още по-високи, тъй като статистиката надали лови многочислените хостели и други дребни места за настаняване, притокът от хора към които се вижда с просто око. Броят на отдаваните обекти и на покупко-продажбите на платформата Аirbnb в София пък растe с 80% годишно. Постепенно цените на нощувките в София порастват. През 2017-та броят на новостроящите се или реконструирани хотели е повишен 13 пъти – задават се сред 2000 и 3000 нови или изцяло ремонтирани стаи (170 хиляди квадратни метра).
Нямам точни данни, само че евентуално сходен е резултатът за заведенията за хранене, други типове услуги, превоза, търговията (и съответните производители).
Ясен Бояджиев
Разбира се, по-голямата конкуренция на отворените пазари за някои носи и известни „ неволи “. В дълготраен проект обаче цялостният резултат от нея е мощно позитивен. Включително тъй като те принуждава да работиш по-добре. Пример за което са българските храни. За някои може да е прозвучало изненадващо, само че наскоро оповестени данни демонстрираха, че над 90% от потреблението на млечни артикули в страната се задоволява от българското произвеждане. При яйцата делът е 93%, при телешкото месо - 63 на 100. За предходната година има 28-процентов растеж при производството на плодове и зеленчуци. Още от 2009-та земеделието и хранителната индустрия имат позитивно външнотърговско салдо, което непрекъснато нараства. През 2016-а износът на храни и аграрни артикули надвишава вноса с 1,2 млрд.евро. 75% от този експорт е за страните от Европейски Съюз - най-скъпият и придирчив пазар. Което значи, че и качеството на българските храни се покачва.
Все повече хора пътуват
И най-после – несъмнено, огромна част от пълнещите самолетите на нискотарифните компании са българи. За някои това е злополука – „ Нацията изтича! “. Всъщност, разкрилата се опция за доста повече хора да пътуват също е доста добра вест. Заради улеснените бизнес контакти, образованието и културния продан. И просто поради непосредствения досег и сравнението със средата и качеството на живот по света. Положителният резултат от всичко това е несметен. Включително тъй като тези хора към този момент доста по-трудно могат да бъдат лъгани и манипулирани.
Виж всички публикации от Ясен Бояджиев-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ